АМФИБРА̀ХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Трисрична ритмическа стъпка в силабическото стихосложение с ударение на средната сричка, напр.: Изгна̀ници клèти, отло̀мка нищо̀жна, / от вѝнаги хра̀бър наро̀д мъченѝк. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
— От гр. ἀμφίβραχνσ ‘кратък от двете страни’.