АМФИТЕА̀ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Архит. 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. Куриол, .., за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други,.. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К. Величков, ПССъч. III, 20. Борбите ставали в т. н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е из- вестният Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души. ВН, 1961, бр. 3048, 4. Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите). Ист. V кл, 1980, 208.
2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители. А. Гуляшки, ЗВ, 132. Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-големия варшавски парк, беше препълнен с публика. ОФ, 1950, бр. 1796, 3.
— От гр. ἀμφιϑέατρον.