АНАБАПТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.
— От гр. ἀναβαπτισμόσ ‘кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.