АНАКРЕОНТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Анакреонтичен. Чудно е как в онова време на робство любовната и анакреонтическа поезия цъфтеше. Ив. Вазов, Съч. Х, 174.


Източник: Речник на българския език (онлайн)