АНАКРУ̀ЗА ж. Литер. 1. Излишна сричка в стихотворна стъпка.
2. Начална неударена сричка в един стих. Аз смятам, че истинският, особеният ритъм на една творба не се определя от отделните стихове, т.е. ритмически периоди, а от преходите, от „стиковете“ между тях, което ще рече – от съчетанията между клаузулата (завършека) на един стих и анакрузата (началото) на следващия стих. Г. Милев, Съч. I, 2006, 317.
— От гр. ἀνάκρουσισ ‘отстъпление’.