АНАЛИТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. Противоп. синтетизъм.