АНАЛО̀ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. При който има непрекъснати, плавноизменящи се сигнали. Противоп. цифров, диги- тален. Както е известно, електронните сметачни машини се разделят на два основни вида: аналогови (моделиращи) и цифрови (с дискретно действие). НТМ, 1962, кн. 4, 1. С помощта на аналогова машина центърът подпомогна пущането на научноизследователския атомен реактор, като беше предварително моделирано неговото действие. РД, 1961, бр. 286, 4. Аналогова телефонна система.