АНАТЕМО̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анатемосвам и от анатемосвам се. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“,.. , възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици. Д. Добревски, БИ, 15.
— Друга (остар.) форма: а н а т е м ѝ с в а н е.