АНАФОРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до анафора (в 1 знач.).
2. Езикозн. Който насочва към нещо или някого, вече споменати преди това.
◊ Анафорично местоимение. Езикозн. Третоличното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице.