А̀НКЪР м. 1. Техн. Част от часовников механизъм, която свързва махалото със системата зъбни колелца, движещи стрелките, като регулира движението им.
2. Техн. Архит. Скоба за закрепване на две машинни части или два строителни елемента, която по форма напомня котва.
— От гр. ἄνκυρα през лат. ancora, нем. Anker. — Друга форма: а̀ н к е р.