АНСА̀МБЛОВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ансамблов. Преди всичко оркестърът звучи изравнено, пълнозвучно и меко. Очевиден е стремежът към уеднаквено звукоизвличане и ансамбловост. ВН, 1962, бр. 3286, 4.
