АНТИБИОТЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Отделен представител на група вещества от биологичен произход, които имат способността да спират растежа на определени видове микроби или да ги убиват и поради това се използват за лечение на различни инфекциозни заболявания. По-известните антибиотици са: пеницилин, стрептомицин, ампицилин и др.
— От гр. ἀντί ‘против’ + βίος ‘живот’.