АНТИКЛИНА̀ЛА ж. Геол. Сводообразно извита, изпъкнала нагоре скална гънка, в чиято ядка се намират по-старите скални слоеве. Противоп. синклинала. В сегашното си състояние тази част на Балкана [западната] представлява сравнително младо планинско образувание. Главните структурни форми — антиклинали и синклинали — се образуват към края на средния еоцен. Отеч., 1987, кн. 3, 19. Изучаванията през последно време показват, че Рабишката могила (висока 461 м) представлява най-северната част на Белоградчишката антиклинала, изградена от различни по състав пластове. М. Тошков и др., НР II, 128.
— От гр. ἀντί ‘против’ + κλίνω ‘наклонявам, навеждам’.