АНТИОКСИДА̀НТ м. Спец. Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да неутрализира действието на совбодните радикали. Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали. Леч., 1999, бр. 5, 6. Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиоксиданти, каквито са витамините А, С и Е. ПЗ, 1981, кн. 10, 8.

— От гр. άντί ‘срещу, против’ + ῳύς ‘кисел’ през фр. antioxydant.


Източник: Речник на българския език (онлайн)