АНТИПИРЕТЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Апт. Лекарствено средство, което има свойства, понижаващи температурата. Лекарят предписва необходимите медикаменти — аналгетици, антипиретици, витамини. ВЖ, 1999, бр. 43, 8. При висока температура [на детето] се дават антипиретици. Род., 1999, кн. 10, 16.
— От гр. ἀντί ‘срещу, против’ + πνρετός ‘треска’.