АНТО̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Антонов огън. Остар. Гангрена. „Еще един ден ако са бе минал, ти щеше да останеш без крак! Веке има и белези от антонов огън.“ ИГ (превод), 111.
