АНТРОПОМОРФЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Форма на мислене, характерно за първобитния човек, при което на природни сили и явления, на животни и растения се придава човешки образ или им се приписват човешки качества (разум, чувства и говор и др.).
2. Рел. Характерно за повечето религии представяне на бога или боговете в човешки образ.
— От фр. anthropomorphisme.