АНХИДРЍТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от анхидрит; анхидритен2. Много от разтворените химични вещества, внасяни в моретата и океаните от реките, могат да се утаяват по химичен начин. Така се образуват каменосолните залежи, гипсовите и анхидритовите залежи и др. Г. Георгиев, П, 201.


Източник: Речник на българския език (онлайн)