АО̀РИСТ, мн. няма, м. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време.
— От гр. ἀόριστος ‘неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист.
