АПЕЛА̀ЦИЯ ж. Юрид. 1. Обжалване на решение или присъда на съд от първа инстанция пред апелативния съд или пред друга по-висока съдебна инстанция, която отново разглежда делото и го решава по същество. На реформа е подложена и съдебната система. Отменена е изборността на съдиите, въвеждат се различни съдилища, правото на апелация пред по-висшестояща съдебна инстанция. П. Петков, ДВЕ, 22-23.
2. Разг. Апелативен съд. — Да ви запозная с господин Патева, новия председател на апелацията, завчера пристигнал. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 92. Алеко биде отново назначен съдия при Софийската апелация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 136.
— От лат. appellatio, вер. през фр. appelation или рус. апелляция.