АПЕРЦЀПЦИЯ ж. Псих. Зависимост на възприятието от миналия опит, знанията, интересите и мирогледа, както и от психическото състояние на човека в момента на възприемането.
— От лат. apperceptio ‘разбиране, възприемане’ през рус. апперцепция.
