АПЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Осветително тяло, закрепено на стена. Запалваха се всички крушки на полилея, всички аплици, всички нощни лампички. Когато влизах в стаята, тя ми заприличваше на коледна елха. Г. Величков, НУ, 131. Целият ансамбъл сполучливо се допълва с едно оригинално осветително тяло — аплик с направлявана светлина, която да подчертава отделните съставки на композицията. НТМ, 1962, кн. 1, 28.
— Фр. applique.