АПОЛИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безразличен към политическите въпроси и безучастен в политическия живот. Той по това време е почти аполитичен — враждебно настроен към буржоазнте и дребнобуржоазните партии, ала и неприобщен идейно към демократичните и революционните движения. Г. Константинов, ПР, 210. Налегне ли го оскъдицата, той изведнъж се преобразяваше в аполитичен човек, с еднакво презрение говореше за всички видове социални системи. А. Гуляшки, Л, 350.