АПОПЛЕКТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Мед. Който е свързан с апоплексия; апоплектически. Апоплектичен удар.
2. Който е предразположен към апоплексия обикн. поради затлъстяване, високо кръвно налягане и под. До мен стои пълничък господин с два хляба под мишница и с извехтяла адвокатска чанта в другата ръка. Апоплектичен тип. Всеки миг може да получи удар и да се строполи на земята. Св. Минков, Избр. пр, 465. Генералът, с мургавочервено апоплектично лице, бръсната глава и светъл спортен костюм, играеше табла с директора на „Родопски тютюн“. Д. Димов, Т, 19.