АПО̀СТОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с апостол (в 1 знач.). Апостолски послания. Апостолско предание.
2. Който е свързан с подвизи, със самоотвержен труд в името на високоблагородна цел. На погребението на Каравелов в Русе присъствували представители на всички славянски народи и всички изразили дълбока почит и признателност към писателя и бореца, рано, .., сразен от невярна болест, придобита в непосилния, мъченически апостолски живот. Г. Константинов, ПР, 81. Сарафов разказва: „Без никакви материални средства поехме апостолското си дело. Кирчев взе от дома си две килимчета, аз два чифта пердета в бохчичка, .. и с този трогателно беден реквизит ние започнахме работата си.“ Ст. Грудев, ББ, 102.
АПО̀СТОЛСКИ. 1. Нареч. от прил. апостолски.
2. Прен. Остар. Пеш, пешком. Натоварихме партушините и припасите на тая кола, а ние направихме каквото би сторил всеки честен човек на наше място: тръгнахме апостолски. Ив. Вазов, Съч. ХV, 113.