АПОТЀМА ж. Мат. 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни.

2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида.

3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида.

— От гр. ἀποϑῆμα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)