АРАВЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Остар. Арабин; аравитянин. С трепет умните камили / клякат. Ураган жесток! / Аравийците унили / молят се къде въсток. Ив. Вазов, Съч. IV, 179.
— От гр. ἀράβιοσ.
