АРАЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пролука, процеп; зирка, разтрога. Лягахме на голия под из бараките, в които леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците. С, 1954, кн. 3, 89. И през аралъците на вратата светнала приближающа се светлина. Ст. Ботьов, К (превод), 32.
— Тур. aralıκ. Друга (остар.) форма: а р а л а̀ к.