АРБАЛЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до арбалет. Тараните тръгват, започват да блъскат стената, а майсторите на арбалетна стрелба стоят малко по-далече и се премерват в защитниците между зъберите. Д. Добревски, БИ, 255.


Източник: Речник на българския език (онлайн)