АРГА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на аргатин, отнася се до аргатин или е характерен, свойствен на аргатин. Така момичето си остава само с третокласно образование. И почва тежкият аргатски живот при различни господари в различни села. Ив. Бурин, НП, 76. Аргатски поминък.
АРГА̀ТСКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. аргатски. — Хубава работа! — дръпна се Юрталана назад. — Че тя като аргатин ли е живяла в къщата ми, бе свато? — Ами по аргатски ли е работила? — наежи се Казълбаша. Г. Караславов, С, 204.