АРЕСТА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арестант. Тя премина залата със спокойна стъпка и се изправи пред съдийската маса. Беше облечена в арестантски дрехи. Д. Ангелов, ЖС, 294. Една старинна арестантска песен / тогава се понесе в пустошта: / „Защо ли си, родино, тъй красива?“ Бл. Димитрова, Л, 124. Арестантска килия.