АРЕТЛЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аретлик (във 2 знач.). Хинчо.. захвана да говори:„Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М. Кънчев, В, 126.
