АРИА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Арианин. Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т. е. отричал божествената природа на Христос. Ив. Въжарова, Н (превод), 212.


Източник: Речник на българския език (онлайн)