АРИА̀НИН, мн., ариа̀ни, м. Истор. Последовател на арианството; арианец. Арианите още до първият Вселенски събор правяха смущения и безредици в империята. ПСп, 1876, кн. 11-12, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)