АРИА̀НСТВО, мн. няма, ср. Истор. Една от големите ереси в христианската черква през IV в. от н. е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъщието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. Константин Великий призна християнската вяра господствующа, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието. ПСп, 1876, кн. 11-12, 67.
— От гр. собств.