АРЛЕКЍН м. 1. Литер. Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник.
2. Прен. Книж. Палячо, смешник, шут.
— От ит. arlecchino.