АРМАТО̀Л м. Истор. През турското робство — гръцки бунтовник. Измъчван от раната си — .. началникът подобно на старите арматоли помолил да му отсекат главата, за да не попадне жив в ръцете на турците. Д. Талев, ГЧ, 56.

— От гр. ἀρματολός.


Източник: Речник на българския език (онлайн)