АРМАТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който е част от арматура (в 1, 2 и 4 знач.). Арматурен прибор. Арматурно устройство. Арматурен цех. Арматурни части. Арматурна мрежа. Арматурни конструкции. Арматурни знаци.

2. Който е предназначен за арматура (в 1 знач.). Миналия месец стана ясно, че новото арматурно желязо, което ни изпращат, е с по-малка якост. Трябваше. . , или пък да се направи опит за преизчисление и за запазване на същата дебелина на стълбовете с прилагане на по-гъста армировка. К. Топалов, СТ, 144.


Източник: Речник на българския език (онлайн)