АРМО̀СВАМ, -аш, несв.; армо̀сам, -аш, св., прех. Диал. Армасвам; армасувам. Не съм видел гиздава девокя, / дали ми е на мене прилика, / тизе д’идеш, ти да я согледаш! / Ако ми е на мене прилика, / армосай я, па я не венчавай. Нар. пес., СбНУ ХLV, 365. армосвам се, армосам се страд. и възвр.
АРМО̀СВАМ СЕ несв.; армо̀сам се, св., непрех. Диал. Армасвам се; армасувам се. След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред. СбНУ VIII, 57.