АРПАДЖЍК, мн. няма, м. Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луковички. П. Даскалов и др., ТК, 69.

— От тур. arpacıκ soğan.


Източник: Речник на българския език (онлайн)