АРТЀЛЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Войник, който завежда артелна. Надвечер от ротната застава се завърна Арсо артелчикът и тоя път двете му мулета бяха натоварени с рядък товар: червени яйца, козунаци, агнешко месо и две бурета с вино. Й. Йовков, Разк. II, 55. Там [в склада] всяка сутрин се явяваха дружинните и ротните артелчици за получаване продукти и хляб. Д. Калфов, ПЮН, 12.
— От рус. артельщик.