АРТЪРДО̀СВАМ, -аш, несв.; артърдо̀сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Спестявам; артърдисвам. Да мисли от работа да изкара и да артърдоса нящо — това не бе възможно. Т. Влайков, Съч. II, 238. артърдосвам се, артърдосам се страд. Като поработва човек кое занаята, кое друго нещо, сè ще се изкара и артърдоса да се натъкми от малко-малко и всичко друго, що трябва из къщи. Т. Влайков, БСК II, 178.