А̀РФОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа. Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува. Ем. Попдимитров, СР, 86.
◊ Арфови инструменти. Муз. Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце.