АРХИБОГАТА̀Ш м. Книж. Най-голям, преголям богаташ; свръхбогаташ. Някога дори архибогаташите купци едва са били допущани при приеми в тоя дворец; тях са въвеждали в една външна зала. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)