АРХИБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Истински български, чисто български. Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да го преиначат. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 114.