АРХИВА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от архивар. Как можеше да не се презират тия архиварчета и дребни чиновници с омазнени палтенца, .., които всяка съботна вечер се напиваха и ревяха пред кръчмите на мегдана. Ем. Станев, ИК I и II, 372.


Източник: Речник на българския език (онлайн)