АСИГНУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Асигнирам. Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга. Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас. Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните. С. Радев, ССБ I, 359.


Източник: Речник на българския език (онлайн)