АСКЕТЍК, мн. -ци, м. Остар. Аскет. Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество,.. а да спаси своята собствена душа. Знан., 1875, бр. 1, 11. Той [Неофит Рилски] е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство. Ив. Вазов, Съч. ХV, 30.