АСКЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. чни, прил. 1. Който се отнася до аскетизъм; аскетически, отшелнически. Аскетичен живот.
2. Който е присъщ на аскет. В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си. Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. Аскетично тяло.