АСЛЪ̀ нареч. Простонар. Като вмет. дума. Наистина, всъщност. — Ако им трябват душите ни — да ги вземат! То, аслъ̀, само една душа дето е останала у нас! А. Гуляшки, СВ, 258. Всички мислят, че съм освободен от съда поради недоказаност и това аслъ̀ си е така... Ем. Станев, ИК I и II, 347. — Ти аслъ̀ все такива сънища сънуваш, дето няма да ги бъде! И. Петров, НЛ, 20.
— От араб. през тур. asıl, aslı ‘основание, същност; преди всичко, главно’. Други (диал.) форми: а р с л а̀, а с л ѝ.